Apr 12, 2009, 7:42 PM

Студен

  Poetry » Love
988 0 0

Усмивката ти - лъч в небесата,

а очите - греещи по-ярко от всичките звезди,

но сякаш лъже светлината,

защото грееш, но не стопляш ти.

 

Погледнеш ли ме - аз потъвам в очите ти,

а когато ме докоснеш - ме караш да треперя.

А ти стоиш въздържан, необезпокоен,

сякаш властваш не над мен, а над цялата вселена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Покипси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...