Oct 23, 2006, 11:04 PM

Студено е..

  Poetry
977 0 7

Студено е...

някъде във здрача

дочувам музиката на нощта,

опитвам с всички сили да не плача,

а искам в тишината да крещя...

Простряла длани, търсещи напред,

разкъсвам се да хвана топлината,

останала на прага ми от теб,

изгубил се там някъде, в тъмата.

Не чакай да се върнеш, да те моля:

дори да страдам гърлото ще стискам,

душата си напълно ще оголя,

ще съм безмълвна... даже да те искам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...