May 21, 2018, 12:28 AM

Студено е

  Poetry » Love
1.4K 9 12

Студено е

                        Моят огън за теб!

 

Студено е, навън е още зима,

все така сърцето ми не зъзне.

Горещо е, от теб, любима,

за теб не искам да замръзне.

 

Прекрасни две очи пронизват

без милост мрака и ме сгряват.

Слова в сърцето ми изписват,

а чувствата към теб не остаряват.

 

Безброй усмивки устните рисуват,

да, разбрах, за мен са всички.

Никога не питай колко струват

тези хиляди осиротели срички.

 

Студено е, навън е още зима,

във вените кръвта ми е гореща.

Мигове безкрайни колко има

до следващата наша среща?!

 

Две ръце тогава ще ме сгреят

в позабравена прегръдка сякаш.

В тъмното очи ти дали се реят,

когато всяка нощ си лягаш?!

 

Мислите къде те водят нощем?!

Моите в сънища за теб преливат.

Знаеш ли, все така не искам още

чувствата ни да изстиват.

 

Студено е, навън е още зима,

а сърцето ми е пълно с огън.

Ти си толкова неотразима,

да не мисля аз за теб, не мога…

 

18.02.2018 г.                  Велин

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Електра!
  • Много хубав стих, Велин!
  • Албенче, Гавраил, Доче, благодаря ви! Бъдете щастливи и обичани!
  • Невероятно чувствено стихотворение! Поздравления,Велин!
  • Навън е февруари,а в душите юли.Сърцата не спазват природните сезони.Те я карат по душевния календар.
    Поздрав за хубавият стих!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....