Майски зимен сонет
Студено е, а в календара – май,
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива,
та клоните ѝ кърши и превива.
И сякаш някак си отзад напред,
и времето измамно завъртя се,
и не е пролет, не сезон прекрасен,
а мокра есен с пръсти шари вред.
И този свят жесток е и зает,
и само славей пеещ сладкогласен,
над вятъра и над дъжда надсмя се...
Да, само той и старият поет.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
