Студентско признание
459
0
2
Студентско признание
Не питай защо аз пак мъкна кожуха,
макар че е топло в тоз мартенски пек,
макар че е пролет и вятър не духа,
и птиците порят по пътя си лек.
Макар че челото ми от потта лъска,
макар че ме пари отвътре и вън,
и аз като птичка в кафеза се блъскам,
и в пясъка бягам, като насън.
Защо ли го мъкна кожуха, ще питаш,
и тропам с подкови на зимен чепик...
Навярно това за нормално не считаш
и не разбираш ти този ми трик...
Не зная как мога аз друго да сложа...
Това ми е всичко, за “хоп и за гроб“.
Ръка на сърцето си тука ще сложа
и ще си призная, че също съм сноб!
23.03.1954г. Пловдив
© Христо Славов All rights reserved.
