Jan 14, 2007, 12:33 PM

Студът... (хайку)

  Poetry
922 0 6




                       Студът

                  черни щъркели
                  в небето, зимното...
                  липсва ми студът!




                       Гарвани


                  скрежен звук звънти,
                  по буците дълбаят
                  с клюновете...




                       Пътека

                  с извит гръбнак,
                  безропотно и тихо
                  отвежда всеки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Коев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубави текстове!
    Браво!
  • А, добре че ме подсети С тия температури, може и на плаж да отида
  • Това за пътеката направо ме грабна!!! А иначе студът и на мен ми липсва. Плажът не знам как е, но ледената пързалка днес беше просто една локва...
  • Привет, момичета!
    Очаквам скоро да може да се пише и под снимките(не като коментар), за да стане още по-интересно...
    Поздравчета!
    п.п.ходите ли на плаж?
  • стана ми студено...
    получило се е и с атмосфера и ... въобще..

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....