May 24, 2018, 8:26 PM

Стълбата на живота

  Poetry » Civic
2K 2 1

Стълбата на живота

 

Въртейки се в житейските проблеми,

и още млад си - не ти дреме,

обръщаш се и няма нищо,

което да те притеснява мислиш.

 

Минава още малко време,

И почва малко да ти дреме,

Че времето минава бързо,

А никой още не ти връзва.

 

Но идва времето ти вече,

А с него и едно човече,

И почва много да ти дреме,

За бъдещото поколение,

 

И ето идва четирстака,

И времето ти веч не чака,

И кокалите се обаждат,

И спомените ти изваждат.

 

Когато се  качиш нагоре,

По стълбицата на живота,

Откриваш , че освен любовни,

Си имаш и други органи чаровни.

 

Душата ти е още млада,

Но косата ти все пак пада,

Но майната и на косата,

По важни са децата.

 

Така живуркаме си всички,

И бачкаме като пчелички,

Въртя се пак в житейските проблеми,

и пак съм млад , но в друго време.

 

Христо Христов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

The work is a contestant:

26 place

Comments

Comments

  • Ритмичное, уверенное
    "и пак съм млад , но в друго време" - это рок!.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...