Стъпките Божи...
* * *
Някога мнооого дни назад "Вълчо" се бе опитал да пресъздаде в рими една старинна притча. Ето я тук: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=90043 която много ми хареса. След това "Алекс учо" ни разказа в коментара си под този стих, че това е творбата "Стъпки по пясъка" на някой си евангелист Греам, който нито потвърдил, нито отрекъл, че е негова. Та на кого е творбата, е все тая, аз я видях тук: http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=68 Поднесена в проза, като притча или някакъв друг вид литературна творба, все ми харесва, нищо, че съм... Атеист по рождение (горд при това)! Затова и аз реших да ви предложа и моя вариант в стихотворна форма на това феноменално творение.
* * *
Една нощ сънувах... сън!
Разхождах се с Бог по брега на морето,
уж крачехме заедно, двамата вън,
а го усещах дълбоко в сърцето...
А някъде горе, из вселенската шир,
по екрана на небесния свод,
се редяха картини от синкав ефир,
сцени... от моя живот!...
Два чифта стъпки на всяка от тях
оставяхме двамата, ходом,
уж сам... а всъщност не бях,
до мене крачеше... Бога!...
Но, когато оставах без приятелско рамо
и се губех в най-черния ден,
виждах стъпки - единствени само,
стъпките Божи не бяха до мен...
И... попитах Господ тогава:
- Ти беше казал, че ако веднъж те последвам,
не би ме оставил във всеки мой ден,
не би ме забравил, не би пренебрегнал,
отдаден на вяра човек, като мен?!...
Да! Бе ми казал, че не би ме оставил,
щом вярата в теб за мен стане... хлеб,
не разбирам... Защо ме забрави,
когато най-силно се нуждая от теб?!...
Бог ми отвърна:
- Мое скъпо дете, не съм те забравил,
щом носиш ме винаги в твоето сърце!
Мислиш за стъпките, що си... оставил?!...
Недей!!!
Защото тогава... те носех в ръце!...
KLIP: http://vbox7.com/play:3b8a73b6
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
