"В бели къщи с червени покриви
живеят добрите хора..."
Стъпвам леко и вятър ме носи,
пълни косите ми с дъх на пътища.
Вече не мога да съм добра.
От сутринта си отворих душата
за тополов пух и непослушание.
Оставих мислите си рошави,
пуснах думите на свобода.
Вече не тичам подир слънцето –
то самичко наднича в очите ми
и по клепките ме целува. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up