Стъпвам леко...
"В бели къщи с червени покриви
живеят добрите хора..."
Стъпвам леко и вятър ме носи,
пълни косите ми с дъх на пътища.
Вече не мога да съм добра.
От сутринта си отворих душата
за тополов пух и непослушание.
Оставих мислите си рошави,
пуснах думите на свобода.
Вече не тичам подир слънцето –
то самичко наднича в очите ми
и по клепките ме целува.
Неподвластна съм на одумки.
Шарена и непокорна.
Вятърът щедро издуха
спомените ми горчиви
от уроците на живота.
Кръстопът съм на болка и щастие.
Малко е хлябът насъщен
за душата ми жадна и млада.
Тясна е бялата къща –
целият свят ми е дом.
Ето ме – грешна и бляскава.
Как не умея да съм добра.
© Мима Иванова All rights reserved.
