Не намираме време за другия,
само нощем си ходим на гости.
Ти заспиваш до свойта съпруга,
аз отново лирически постя,
сублимирам във рими и стихове
и понякога в бури изригвам.
Любовта ми към тебе е вихър
и я срещам единствено в книга,
във която от век съществува,
след столетие пак ще я има.
Но дали да я пазя си струва,
сублимирала в строфи и рими?
© Елия All rights reserved.
Поздравления!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
