Разплакаха се ручеи небесни.
Разкършиха се палмови листа.
Над каменните плочници, надвесени,
оброниха смокините чела.
Небето се стовари с пълна сила.
Внезапно сля се в нисък хоризонт.
Реват русалки, като че забиват
в телата им стрели от октопод.
Строената армада бели яхти
се бори с котвите си. Разневен,
плющи дъждът по наниз мокри чайки,
а те проклинат мрачно този ден.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
