Разплакаха се ручеи небесни.
Разкършиха се палмови листа.
Над каменните плочници, надвесени,
оброниха смокините чела.
Небето се стовари с пълна сила.
Внезапно сля се в нисък хоризонт.
Реват русалки, като че забиват
в телата им стрели от октопод.
Строената армада бели яхти
се бори с котвите си. Разневен,
плющи дъждът по наниз мокри чайки,
а те проклинат мрачно този ден.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
