Разплакаха се ручеи небесни.
Разкършиха се палмови листа.
Над каменните плочници, надвесени,
оброниха смокините чела.
Небето се стовари с пълна сила.
Внезапно сля се в нисък хоризонт.
Реват русалки, като че забиват
в телата им стрели от октопод.
Строената армада бели яхти
се бори с котвите си. Разневен,
плющи дъждът по наниз мокри чайки,
а те проклинат мрачно този ден.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
