Feb 4, 2018, 11:20 AM

Супернова 

  Poetry » Love
440 4 1
Преплетените пътища потъват
в най-тъмната, безжалостна мъгла.
Душата ми е впримчена във тръни,
пораснали от болка и от страх.
И в този миг, когато става черно,
посоките изчезват като вик,
надеждата остава ми последно
във спомена за твоя нежен лик.
А всичко друго в мен се сгромолясва,
светилища на стари богове,
стопяват се безименните царства,
и няма вече стъпчица напред. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??