Nella_gold (Нели )
841 4525
Nov 15, 2007, 8:51 AM

Сутрешното ми кафе:) 

  Poetry » Humour
1121 0 23

Късно есенно слънце

през прозореца плахо наднича.

Дрипави облаци денят си навлича,

и тръгва нанякъде.

Днес е ден за почивка.

Ден за обичане?

Натежали от сън се отварят очи

сякаш някакъв звън пропищя –

във ушите.

Да, звъни телефона –

на аларма е включен.

И надигам се бавно, почти

с безразличие.

Следва кафето,

а джезвето – все същото.

Пък  на мивката – клети,

очите - пият за здраве.

Непосилно за мене,

не ме слушат краката,

а водата в джезвето –

завира внезапно,

Хукнах към кухнята - кипна кафето.

Машинално от шкафа

вадя чаша.

Тя помисли, горката,

как с кафе ще я паря.

И неволно към пода политна.

В миг се оказа,

в краката ми – на парчета.

Нещо тихо издумах,

и се наведох – събрах я.

Но… неволно изправена -

бутнах джезвето.

О, хаос!

Залях се... с кафето.

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??