Сутрешното ми кафе:)
Късно есенно слънце
през прозореца плахо наднича.
Дрипави облаци денят си навлича,
и тръгва нанякъде.
Днес е ден за почивка.
Ден за обичане?
Натежали от сън се отварят очи
сякаш някакъв звън пропищя –
във ушите.
Да, звъни телефона –
на аларма е включен.
И надигам се бавно, почти
с безразличие.
Следва кафето,
а джезвето – все същото.
Пък на мивката – клети,
очите - пият за здраве.
Непосилно за мене,
не ме слушат краката,
а водата в джезвето –
завира внезапно,
Хукнах към кухнята - кипна кафето.
Машинално от шкафа
вадя чаша.
Тя помисли, горката,
как с кафе ще я паря.
И неволно към пода политна.
В миг се оказа,
в краката ми – на парчета.
Нещо тихо издумах,
и се наведох – събрах я.
Но… неволно изправена -
бутнах джезвето.
О, хаос!
Залях се... с кафето.
© Нели All rights reserved.
