Когато заспя - покрий ме с одеяло и запази ме докато аз съм незнайно къде.

Когато се събудя, направи ми кафе.

Посрещни ме с усмивка така както се среща гост от далеч.

Дай ми тая малка почивка от дългия път.

Знаеш, нали как сладък сънят е когато си тъй уморен.

Кафето нека е горчиво, а усмивката нека е все така детска след толкова прашни лета.

И сякаш се раждам отново със тебе в този мой

Чисто нов ден.

В този мой ден.

Посрещни ме с усмивка, направи ми кафе.

Аз гост съм дошъл отдалече.

Не моля за много.

И много не искам.

Само одеяло, усмивка, кафе.