Сутрин
637
0
0
Вие се без да го иска… Пътят…
Залезът го догонва всеки ден…
Озарява, осветява го… Скрит е…
Гледам ли, гледам го. В плен…
Скоро Слънцето ще си замине…
Ще посърне денят. В тъмното…
Изскачат те… Спомени минали.
Кръстословица сама. Нерешена.
Щракат чужди пръсти в лицето…
От радиото пращи стара песен…
"Ръцете горе, дай ми сърцето си".
Сякаш денят е някак… По-лесен.
Почти се е покрила светлината…
Луната не е цяла, сякаш счупена.
Твърде е голяма тя. Пукнатината.
Да бъде залепена. Или срутена…
Крепят я само звезди последни…
Останали там преди да е утрото…
Сякаш всичко вече е подредено.
Но ще почакам. Пак да е сутрин…
© Христо Стоянов All rights reserved.
