Гледам го след мене тича,
пета обиколка правя.
Стига ме, през рамо ми наднича,
сетни сили впрягам, яд да давя.
Много атлетичен, издръжлив,
ама що за мен се лепна.
Паркът - пълен с хубави жени.
А мойта тренировка сепна.
Бузите ми огън ги гори,
май очите ми се насълзяват.
Сърцето хлопа... Иди разбери
защо и краката изостават.
Искрата пламна на финален метър?!
Аз се тръшкам, не е моят тип.
Нуждата ми търси термометър.
Свалил ме е в парка грип.
© Ниела Вон All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
