Светената вода да оцелее
Ще падне облакът
и цветовете на очите ни
ще се огънат,
пчеличка ще се скрие
под яката ти,
реката на голямото очакване
най-свидните пространсва ще залее,
ще се намокрят сенките,
ще шепнат разбираемо,
напевно.
Два бели охлюва - ръцете ни,
рогцата ще кръстосат
и ще изпият птиците
греха си от небето...
***
А ти качи в хартиената лодка
най-малкото дете на слънцето,
което пулса ми диктува,
което от божествени акации
венец плете
и бавно го нарича.
Надуй балон от моите въздишки
и чакай необятните простори
да станат по-големи
от Морфея,
да се събудя
без да те загубя,
светената вода да оцелее
за радостта в очите ни.
