В догонване на Слънцето

бодилчетата-сънища –

поемат към безбъдното.

Какво ли търсят…

Опорна точка?

Аромат на зряло?

Или…

отново стръмни просеки?!?

В лабиринт от пясъци –

песъчливи мисли…

А странно.

Много странно –

уединение –

на опустяла сцена –

вали на ситни глътки…

Музика.

Отломъци – подробности

от причудливи

самоти и тишини,

наситени с бурливи спомени…

Пустини от неистини –

безплодни

и безцветни същности,

преситеност

и сбъркани посоки…

А небесата сипят

Музика словесна

и ваят отпечатъци –

постигнати слънца.

Светилище,

Светилище в Душата ми.