Feb 1, 2011, 12:46 PM

Светла тъмнина

  Poetry
583 0 0

Звезден миг,

вълшебен миг в тъмнината,

проникнала светлината на душата.

Любовта разлива се

сред равнината.

Капка дъжд,

огнен дъжд,

изгарящ дъжд –

пленява сърцата.

Усмивка се прокрадва сред здрача.

Копнежът се надига,

бушува в кръвта

и страстта пленява те на мига.

Обич свята,

обич неизменна

вечно тя остава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СИЛВИЯ ИВАНОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...