Светлина
Прегърната във радостни моменти,
във топлите ти длани да се гушна.
И в тъжните, когато ми е страшно,
на силното ти рамо да поплача.
Звънът на чашите във полунощ
ми напомня колко малко трябва
човек да бъде истински щастлив.
Очи затварям! Да се помоля!
Да бъде волята ти, Боже!
Секундите изнизват се през пръсти.
Отива си една година важна.
Нова идва! Бъдеще чертае.
Ние с теб умеем да мечтаем.
Изгревът, когато вдигне нощната завеса,
все твоя нежен поглед да ме среща.
По пътя буря щом излезе,
две ръце да ме повеждат
в топлото на твоята прегръдка.
В дните хубави и лоши
душата ще пазя от студа.
Очите ти от щастие да греят,
когато моите по теб копнеят.
Тъй да мине не една година.
В душите вечно светлина да има.
© Радка Иванова All rights reserved.
Благодаря!
