Светлина в нощта
Навън е мрачна нощ – заключи се врата,
разстла се в стаята ми безнадеждност,
но огънят в камината привлече мисълта,
от пламъче пулсира във невинна нежност.
Мислите ми спират се във най-обикновен обор,
затоплени и ясни отвеждат ме далеко –
аз виждам как детенце е положено във слама,
кротичко заспало, усмихва се и дишането му е леко.
Детето е Исус Христос – Единствения Божий Син,
изпратен да е Един от нас – да бъде във света.
Необяснима обич е това, план неразрушим,
да има истинско спасение от мрака на нощта.
Роди се Той, за да превърже всяка болка,
роди се, за да разпръсне светлина.
Роди се в мрака, за да посочи пътя,
а сам Той стана мост към вечността!
Дойде да служи, не за да Му служат,
дойде за слепите – да видят красота,
дойде, за да разбие тежките вериги,
дойде – пленниците да живеят в свобода!
Навън е мрачна нощ, но вратата се отключи,
разстла се тиха, нежна, светла, бяла красота.
Ранената душа като река залива я надежда,
защото огъня във камината го има – няма я нощта.
© Мария All rights reserved.
