Светофарите ни светнаха зелено
Лятна сутрин. Хладно е небето.Измачкани чаршафи след нощта.На балкона пия си кафето,в мислите планувам си деня.
Гримирам се, обличам се и тръгвам.Вият бясно многобройните коли.Светофарите засветиха зелено.Препъвам се. Видях... това си ти!
Не бях те срещала от толкова години.Отдавна огънчето в мене прегоря.Дори онези... старите молитви, забравих ги. Отдавна преболя!
Ала какво... сега какво се случи?Уж ден обикновен, подобен вчера,светофарите ни светнаха зелено...пресякохме на пешеходната алея!............ И без да промълвиш, назад се върна.Топло ме прегърна със ръце.Закъснявах... но времето обърнаживота ми, до близкото кафе!
Отидох късно. Шефът се намръщи.Поставих му във вазата цветя.Усмихнах му се, ей тъй, без да искам,но... светофарите не бяха на шега!
Гримирам се, обличам се и тръгвам.Вият бясно многобройните коли.Светофарите засветиха зелено.Препъвам се. Видях... това си ти!
Не бях те срещала от толкова години.Отдавна огънчето в мене прегоря.Дори онези... старите молитви, забравих ги. Отдавна преболя!
Ала какво... сега какво се случи?Уж ден обикновен, подобен вчера,светофарите ни светнаха зелено...пресякохме на пешеходната алея!............ И без да промълвиш, назад се върна.Топло ме прегърна със ръце.Закъснявах... но времето обърнаживота ми, до близкото кафе!
Отидох късно. Шефът се намръщи.Поставих му във вазата цветя.Усмихнах му се, ей тъй, без да искам,но... светофарите не бяха на шега!
© Анета All rights reserved.
Хубав стих!
