Световно безпаричие
Откакто този свят светува,
откакто всичко се върти,
човек гърдите си издува.
Заграбва с шепите пари,
забравил святата повеля,
че ще настъпи някой ден.
Ще дойде сляпата неделя
и всички просто ще умрем.
Ръжда доброто наше хваща
и прах покрива го от век.
Сърце ли нечие се схваща?
Сърце на мил и благ човек!
Откакто този свят го има
и някой пише го на лист,
душата ражда буйна зима
и плаче залезът златист.
Бедрата нейни се разтварят.
Какво ще видим ние там?
Земята наша е олтарът.
Тя е великият ни храм.
Бедрата нейни са в прито̀ма.
В сърцето има ли кърма̀?
Отдавна чакат на балкона
едни отлъчени деца.
Сълзите техни са планети,
разбити в белия Всемир!
Дори чудовището Йети
ще плаче днес за тях безспир!
Откакто този свят светува
и светло слънчице блести,
човек с парите се надува,
но си отива без пари!
© Димитър Драганов All rights reserved.
