Светулка малка

Poetry » Other

641 0 2

Светулка малка

Една светулка малка

тича, бяга в нощта.

Носи светлина като утеха,

като бяла тишина.

С нея и вечерта пътува

лека, свободна като ден.

Тя, светулката тъй малка,

тръгва в нощта с мен.

Лекокрила и щастлива,

нежна, мъничка една,

аз тичам да я хвана

да ми свети в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariqslavova1947 (Мария)

Знаете ли Минка,как искам около мен да има само светлина и обич,но не винаги е така.Понякога нямам време дори да се усмихна.А всички искаме около нас да е светло.Благодаря,радвам се,че Ви хареса.Успех!

2012-07-27T14:25:23+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Хвани я, тази светулка малка!
Светло да ти е!

2012-07-27T13:41:14+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0