Светулка малка
Една светулка малка
тича, бяга в нощта.
Носи светлина като утеха,
като бяла тишина.
С нея и вечерта пътува
лека, свободна като ден.
Тя, светулката тъй малка,
тръгва в нощта с мен.
Лекокрила и щастлива,
нежна, мъничка една,
аз тичам да я хвана
да ми свети в нощта.
© Мария All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
