Mar 24, 2010, 4:28 PM  

Светулките

  Poetry
1.2K 1 4


Светулките живеят в моето око.
Осъдени... римуват магистрали.
Оглеждат се в утайките на всяко езеро.
Пищят от радост, плачат от неправди.

Светулките се крият в моето сърце.
Задават невъзможните въпроси.
Оглозгват клоните на живото дръвче.
И мрачно питат... Ти защо си?

Светулките обичат тъмни светове.
Навярно там се крият много тайни.
За тях звездите са далечни Богове.
За мен светулките са... Уникални!




 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...