Apr 23, 2025, 3:14 AM

Светъл лъч

  Poetry » Other
296 0 0

През облаци дъждовни лъч прозира
и влезе тук като стрела при мен…
Той сякаш, че душата ми намира
за да я стопли мъничко поне.

 

И все вали – тревата тя порасна,
иглите - на път да прецъфтят.
Е, нищо друго – всичко е неясно,
объркано е време и светът.

 

Но слънцето, то силно е, ще грее!
Напъпили цветята ще цъфтят
и пролетта като красива фея
ще ни поръси с цветен аромат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...