Светът на мъртъвците
В креслото седнах аз,
унесох се и заспах.
Странен сън сънувах,
от Смъртта се страхувах.
Горя!
Пред Господаря на Ада мълча!
Опашати уроди крещяха,
а мъртвите ревяха.
В мрака я видях,
стоеше и кълнеше.
Демоните я обичаха
и в нея се вричаха!
С патерица се довлачих,
и Смъртта в очите нахрачих!
Но главата натежа,
нуждаех се от чаша вода!
Тялото ми в гроб положиха,
сърцето ми извадиха и разложиха.
В света на мъртъвците влязох
и повече не излязох.
© Антонио Ботев All rights reserved.
