Светът не е филия със мармалад
Нещо бучи и трещи
около мен - глъч, шумотевица,
а аз заровена в океана от звуци
търся кристални звънчета.
Като щавена кожа съм разпънала
дупчицата, през която гледам
във всички посоки.
Цяла се провирам през нея.
Чуждите дупки не са ми по мярка,
но не натрапвам и гостоприемството си..
Елхови играчки са всички имена.
Свалям ги и откривам естеството на света.
Детски гласчета сменят пуха от крилата си.
Аз надничам в пролетното сияние,
къпя се в соковете на листата
и се питам как така всичко
е незначимо и изключително?!
Една заблудена муха пролетно бръмчи
из своя нищожен свят
и оповестява мъдрите си глупости.
Но той не е филия със мармалад,
а какво е, никой не знае.
Гларус-вандал се стреми
да открадне улица „Александровска”
и да я отнесе в гнездото си върху скалите.
Морският вятър гаменски повдига
до небето дългите крака на морето.
Изпивам до дъно дървета, къщи, витрини.
и ходя на зиг-заг между минутите.
Минавам край паметника на щастието,
а то ми намига тарикатски от пиедестала си.
© Диана Кънева All rights reserved.
