Светът не свърши
Светът не свърши. Слънцето изгря.
Подобно паяжини, миглите ми просветляха
във карамелените длани на деня,
врабчета гладни от любов умряха.
Какъв килим от есенни листа,
разсича парка на квадрати,
ръждивите зъби на есента
дърветата безшумно хапят.
В такива есенно протяжни дни,
жените плачат даже без причина,
дъждовни капки стиснали в очи
и по дъгата могат да преминат...
Светът не свърши. Само закопча
най-шантавите знаци по небето.
Аз имам вече всички сетива.
Оставам слънце. Да ти светя.
© Джулиана Кашон All rights reserved.
