Свила
СВИЛА
Черницата в небето се разкъдря
и облакът наднича през листата.
Там нейде Бог с всевечната си мъдрост
пътека е чертал през необята.
Той плановете си не ми разказва.
И да го стори – знам, че няма смисъл.
Сънувам все по-често оня залез,
на който зная, че ме е орисал.
И някой ден ще слезе от безкрая,
пашкулите ще обере и размотае
единствената нишка на живота –
дъха, чрез който ме е свързвал с Рая –
насън да срещам светове потайни
и после да си тръгвам с неохота.
© Валентина Йотова All rights reserved.
