Не те познавам – казваш, че те има,
но в моя свят сега царува зима
и има го единствено студът,
сковал в прегръдка земния ми път,
изгаряйки очите ми до лудост,
и цяла в лед, не виждам твойта другост.
За мен си само сянка във небето –
неясна, непозната за сърцето
и даже път от мен към теб да има,
то той е в лед, и просто няма име,
изгубен в белотата на безкрая,
без белези, които да позная. ...