"Свобода"- вдъхновение от Фотев
Свободата ме убива,
свободата ми тежи – не е искрена и мила,
носи ми бледозелени, лунени сълзи
В свободата си прегракнал,
в свободата си смутен,
може би защото някак никога не стига,
жадно я бленуваш и си в плен...
Свободата в нашите души е рядкост,
именно това
ми тежи и ме убива,
на площадите, когато тъй безскрупулно танцува Тя!
Свободата... все я търся – надалеч и нависоко,
там където свършва планината и започва полетът на птицата, безкраен.
И съм в плен, но май на себе си,
когато Тя, свободата, се изгражда славно,
но не при птиците,
а в нашите души!
© Синьо момиче All rights reserved.
