Oct 31, 2016, 10:57 AM

Свободата, Санчо

  Poetry
520 2 2

Ето,
ти си красив,
умен и благороден
- точно типа мъже,
по които си губя усмивката.
Ти - 
палач без качулка -
направо за ешафода ми.
Съдник,
скрил тогата си 
в килията ми.

 

Ти, с когото ми иде
да се опитам
да пофлиртувам,
та дано си спася грешната кожа.
А всъщност, ако скрия 
под дюшека си 
влюбването,
вероятно свободата ми
ще е по-възможна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....