Dec 5, 2011, 3:15 PM

Свободна... или не?

  Poetry » Other
1K 0 0
Душата ми е паяжина на звездите,
поръсена с космичен златен прах
и пулсира силно като вените
на големия отровен град.
За душата ми един поет не стига
да я спаси от безтегловни фрази,
по мостове от възможности фалшиви,
докато заключена е моята фантазия. 
Не искам истините ми да избледняват,
защото утре дойде и пак си отиде,
искам животът ми днес да започне
и да остана свободна завинаги.
Душата ми е златна нишка, 
от небето до земята се простира, 
уж линия права, а всичко - прекъснато,
а времето да я гони не спира...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...