Свят на бъдеще
Да се чете на фона на: музика
Знам къде да отида без тебе.
Там живее сама синевата.
Хоризонтът прилича на хребет
и е хванал в ръце свободата.
Има слънце, което е ниско,
и лъчи на ръка разстояние,
извървяна пътека от липса
и спечелена глътка мълчание.
Там дори и скалата е жива,
по гърба и браздят ветровете,
а ликът на живот и отива
и са скрити добре вековете.
Няма стъпки, които се губят.
Знам, че тях ги прибира морето.
Викам птиците, те ще ме чуят
и ще видят във мене детето.
То е босо, не носи обувки
в този свят на изгубени сънища.
Нямат брой стъпалата към утре.
Синевата е равна на бъдеще.
Знам къде да отида без тебе.
Там живее сама синевата.
Хоризонтът прилича на хребет
и е хванал в ръце свободата.
Има слънце, което е ниско,
и лъчи на ръка разстояние,
извървяна пътека от липса
и спечелена глътка мълчание.
Там дори и скалата е жива,
по гърба и браздят ветровете,
а ликът на живот и отива
и са скрити добре вековете.
Няма стъпки, които се губят.
Знам, че тях ги прибира морето.
Викам птиците, те ще ме чуят
и ще видят във мене детето.
То е босо, не носи обувки
в този свят на изгубени сънища.
Нямат брой стъпалата към утре.
Синевата е равна на бъдеще.
© Елица Стоянова All rights reserved.
