Dec 22, 2016, 2:28 PM

Свят от вечност

  Poetry » Love, Civic
696 1 4

Нали ще те докосна чрез дъха,
когато дойдеш и в съня ми вечер.
Тогава теб ще милвам с любовта,
с най-сладката и огнената нежност.

 

Пък ти ще ме погалиш със сърце –

да вдишам в миг от твоята безкрайност.
И тъй ще свети моето лице,
защото в сън от обич ще ме палиш.

 

Нали ще те докосна чрез дъха,
когато дойдеш и в съня ми вечер.
Тогава теб ще милвам пред света,
който в мен ще сътвориш от вечност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...