Dec 22, 2016, 2:28 PM

Свят от вечност

  Poetry » Love, Civic
694 1 4

Нали ще те докосна чрез дъха,
когато дойдеш и в съня ми вечер.
Тогава теб ще милвам с любовта,
с най-сладката и огнената нежност.

 

Пък ти ще ме погалиш със сърце –

да вдишам в миг от твоята безкрайност.
И тъй ще свети моето лице,
защото в сън от обич ще ме палиш.

 

Нали ще те докосна чрез дъха,
когато дойдеш и в съня ми вечер.
Тогава теб ще милвам пред света,
който в мен ще сътвориш от вечност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...