Свят за двама
За този свят въообще не ме е еня.
Дали ще свърши утре, аз не знам.
Но ако свърши, знам, ще се оженя...
за слънцето. И пак ще се спася.
А ако слънцето велико, силно
не иска да ме вземе ей така,
тогава аз луната ще приема.
И пак ще се измъкна от смъртта.
Луната ли реши да ми откаже,
не ме желае, колкото преди,
тогава ще напусна аз системата
и космосът ще ме осинови.
Тогава ще си спомня за планетата,
в която нявга имало живот.
За планините сини, за моретата.
И ще помоля Всемогъщий Бог!
Да сътвори земята и небето.
Да създаде живота отначало.
И пак да има океани и морета.
Но в този свят да бъдем само двама!
© Павел Красимиров All rights reserved.
