Сянка от дим
|
Нахвърляно със остър въглен, във рисунък с топъл нежен щрих, видях как утрото покълна и разпръсна сойките със вик. Търкулна кестенче в асфалта и като пумпал заподскача, драсна блясъче кобалтово в окото стъклено на здрача. И те ориса да си скитник. Ако се срещнем – е случайно. Нарочно е да се разминем по кръстопътните си тайни. Далечините изтъняват, контура видим щом изгубят и отеснелите пространства досущ като платнище грубо – дерат от кожата и свличат присъствието не по норма, заробващото любопитство, закон и ред, канон и догма. И всяка мисъл за раздяла и всеки помисъл за среща са белегът, че съм живяла в очакване да стане нещо – да срещна мъж с очи на просяк, с душа на ангел и скъперник на ласка, разпилян до косъм, до смърт отдаден и неверен... Но остани си за света неразгадаемата сигла, скритом стекла се подир дъжда по слънчевата златна мигла. |
© Валентина Йотова All rights reserved.
