Съавтори
Навънка е шумно и шарено. Врява.
Животът се саморазказва.
Пее, бръмчи, чурулика, приказва –
сам се лъже, самичък си вярва.
Отварям прозореца. Ръсна трохите,
оставя тефтерчето вдясно.
Врабчогълъбите да се наситят
и нещичко може да драснат.
Как би отивало: белите листи -
и някакви трели... Макар и
те като мен не са много “нотисти”,
повечето “слухари”.
Изненадата пълна! Хич не е смешно.
Подигравките си ги спести.
Оставиха нещо, обаче туй нещо,
ни ноти, ни гледка, ни стих.
Пилешка работа. Къш от тефтера!
Басня ли, хумореска ли,
бях си записал нещо от вчера –
и него са ми оплескали.
Фърр...
Като “Дръж си тефтера!”
Държа.
Ала гледам неловко, смутено:
стъпка останала! Буквата Жъ!
Живот ще рече. Съкратено.
© Райчо Русев All rights reserved.
