СЪБОТА, КЪСЕН СЛЕДОБЕД
Задушница е, живите си тръгват,
а мъртвите стоят окаменели.
На вопли попът вече е обръгнал,
гробовете – на срещи и раздели.
Свещиците догарят тихомълком
и вятърът прибързано гаси ги.
Мъглата тишината ще погълне,
прелисти ли дъждовните си книги.
И се здрачава – някак си внезапно,
не зная как и трудно го усещам –
че който си е тръгнал безвъзвратно, ...