Събота, късен следобед
СЪБОТА, КЪСЕН СЛЕДОБЕД
Задушница е, живите си тръгват,
а мъртвите стоят окаменели.
На вопли попът вече е обръгнал,
гробовете – на срещи и раздели.
Свещиците догарят тихомълком
и вятърът прибързано гаси ги.
Мъглата тишината ще погълне,
прелисти ли дъждовните си книги.
И се здрачава – някак си внезапно,
не зная как и трудно го усещам –
че който си е тръгнал безвъзвратно,
не идва никога на втора среща.
Градът ме стиска в лапите си груби,
с безсилие, каквото друго няма,
потъва после в калната си шуба,
А аз очаквам да се върне мама.
© Валентина Йотова All rights reserved.
