Витринен прозорец и вятър
на бели вълни.
Пищен зимен театър
с натежали Ели.
Пукот на пламък,
топли искри.
По стената от камък
играят лъчи.
Дъбов под
с пух от коси,
панерка със плод,
кана с чай от липи.
Дъх-карамел и канела,
нежност, страст... благослов.
Две чаши забравени
и съд пълен с Любов.
Е.И.
© Елена All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Радвам се че се отби!