Nov 29, 2011, 12:46 PM

Съботни мисли на чаша кафе

  Poetry » Other
1.8K 1 5

СЪБОТНИ МИСЛИ НА ЧАША КАФЕ

Чашата с черно кафе
дими следобедно 
и стопля пак ръцете...
Днес аз ще преровя
спомените прашни
на отминалото вчера.
Шкаф, пълен с фигурки
от глина и шамот...
Избелели картини,
припяващи празници.
И фотографии,
вкопчили времето
с несдържана ярост...
Кош, пълен с играчки -
(как да ги хвърлиш?)
И бебешки дрешки -
увита в хартия любов...
Изсъхнали туби бои
за рисуване
в утрин разпъпила...
Проскърца тежко 
вратата -
с жал се отвори 
широко.
(Тя вече предаде се.)
Открива се нова посока.
До тук - с дърпащото старо...
С преживените залези,
потопени в
поредното ми кафе...
Поглеждам в светлика
на моето Ново.
И виждам - ще бъде... добре...


2011-05-14



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....