Мъгла обвива мъката като в пашкул,
пашкул студен и мрачен, непрозрачен...
Светът простенва от абсурд,
тролеят злобно скърца,
лица, загубили надежда и любов,
очи помръкнали в борба за залъкът корав,
вратата канцеларска скърца,
в главата параграфи се боричкат,
сърцето студ обгръща и
мъката, и самотата, тревогата, войната...
Глад, бедствия, печалби...
Кошмарен сън поличби страшни ни вещае... ...