Dec 15, 2006, 12:41 PM

Събуди се!

  Poetry
901 0 4
Мъгла обвива мъката като в пашкул,
пашкул студен и мрачен, непрозрачен...
Светът простенва от абсурд,
тролеят злобно скърца,
лица, загубили надежда и любов,
очи помръкнали в борба за залъкът корав,
вратата канцеларска скърца,
в главата параграфи се боричкат, 
сърцето студ обгръща и
мъката, и самотата, тревогата, войната...
Глад, бедствия, печалби...
Кошмарен сън поличби страшни ни вещае...
Кошмарен сън в мъглата на безвремие протяжно
шепти в ушите заклинания враждебни...
Стани, юнак балкански, събуди се!
С народа на борба вдигни се!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...