Събудих се,после заспах
Погледнах деня от прозореца.
Долу някакъв псуваше някакъв.
Долу вятарът духаше силно.
Протегнах ръка към цигарите.
Полупразна кутия със пепел.
Съседите така и не спираха.
Дали не на мене те викаха?!
Денят не започна полека.
А със силни шамари от просяци.
Светофарите едва виждаха слънцето,-
а слънцето едва ли виждаше себе си!
Заспах със съседските крясъци.
Вятърът бе утихнал.
Утре пак ще се будя от мляскане.
Утре пак ще се будя със писъци.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
Харесва ми!