Jan 30, 2007, 10:12 AM

Събудих се в средата на ядрена зима

  Poetry
856 0 3

Събудих се в средата на ядрена зима

Отворих прозорците си и се прозинах

 

Празен

Нов лист

Без думи

Като снежно поле

Като облак под слънцето

 

Празно

Малките животни оставили следите си

Кой от вас се е събудил първи

И кой се е насилил да заспи

Отново да се върне в сънищата си

 

Празно

Отсреща в огледалото

Отражението

В отрицание

Навело глава

От срам

 

Нищо не е останало за ограбване

Любовите ми всичко окрадоха

Празно

В ъгъла застанало

И плаче

 

Кой от вас знае за това

И кой се е насилил да забрави

 

29.01.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "И кой се е насилил да заспи
    Отново да се върне в сънищата си"
    Поздравления!
    Чета с удоволствие всяка твоя творба, харесват ми думите ти!
    Браво Джак!

  • чудесно е !!!
  • Декс! отново силен стих! (И кой се е насилил да заспи)

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...