Jan 30, 2007, 10:12 AM

Събудих се в средата на ядрена зима

  Poetry
854 0 3

Събудих се в средата на ядрена зима

Отворих прозорците си и се прозинах

 

Празен

Нов лист

Без думи

Като снежно поле

Като облак под слънцето

 

Празно

Малките животни оставили следите си

Кой от вас се е събудил първи

И кой се е насилил да заспи

Отново да се върне в сънищата си

 

Празно

Отсреща в огледалото

Отражението

В отрицание

Навело глава

От срам

 

Нищо не е останало за ограбване

Любовите ми всичко окрадоха

Празно

В ъгъла застанало

И плаче

 

Кой от вас знае за това

И кой се е насилил да забрави

 

29.01.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "И кой се е насилил да заспи
    Отново да се върне в сънищата си"
    Поздравления!
    Чета с удоволствие всяка твоя творба, харесват ми думите ти!
    Браво Джак!

  • чудесно е !!!
  • Декс! отново силен стих! (И кой се е насилил да заспи)

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...