Събудя ли се вече ще съм мъртва,
ще съм поела пътя си към Небесния Отец.
Преминавайки през водите на Лета,
дали ще помня очите ти и топлия ти глас...
За това не искам да се будя,
но не искам ти да си далеч от мен
Искам те до мен да си, за да целувам
очите и устните ти и да стоя във твоя плен.
Щом все още дишам значи те обичам.
И ще те обичам,
докато бялата роба на смъртта не облека
и не се превърна отново във волна самодива,
танцуваща своя див танц над росните поля…
Но и тогава в сънищата ти ще идвам,
разплела своята коса
за тебе своят див танц отново ще танцувам –
вечният танц на любовта...
01-07-2019
© МД All rights reserved.