Dec 27, 2012, 2:50 PM

Събуждане 

  Poetry » Love
1201 2 19

Какво, Любов, при мен ли се завръщаш?

Та аз отдавна пратих те в запаса!

С години нямаш Дом във тази къща

и празен стол до счупената маса.

 

Отхвърлена като изпята песен,

запратена през девет планини,

ти онемя в една дъждовна есен,

понесла бремето на сто вини.

 

Понесла бремето на двеста стиха,

заченати във твоя звезден час,

ти тръгна, непогалена и тиха,

прокудена безмилостно от нас.

 

Сега си тук. Застанала на прага.

Замислена пред коридора тъмен.

И страшно ти се иска да избягаш,

преди на кръста пак да те разпънем.

 

Не смееш да прекрачиш стъпалата,

застинала в готовност отстрани...

 

Но нямам сили днес да те отпратя

и тихо ти прошепвам: "Остани!..."

 

 

 

 

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??