Какво, Любов, при мен ли се завръщаш?
Та аз отдавна пратих те в запаса!
С години нямаш Дом във тази къща
и празен стол до счупената маса.
Отхвърлена като изпята песен,
запратена през девет планини,
ти онемя в една дъждовна есен,
понесла бремето на сто вини.
Понесла бремето на двеста стиха,
заченати във твоя звезден час,
ти тръгна, непогалена и тиха,
прокудена безмилостно от нас. ...