Събужда се природата полека
Иззад баира слънцето изгря
Омайни мириси се носят надалеко
На пресни билки и цветя.
Там птичка някъде изчурулика
Във вихрен танц се впусна, търсейки партньор
Вода от изворчето нежно блика
Подгласяно от птичи хор.
Във въздуха се носи мирис на живот
Неподвластен е от теб, от мен
Защото само господ Бог
С любов дарява ден след ден.
© Hristo Hristov All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
