Aug 21, 2006, 12:27 PM

Събуждане

  Poetry
1.1K 0 2
Събужда се денят в мене,
една усмивка и една искра
забравен бе от много време
зародиш на една мечта.

Събуждам се и аз с него,
сънена,но с буден ум,
по лицето ми усмивка грейва,
тръгнала по розов друм.

Събужда се красотата в мене,
огледала се в сините очи,
толкова ли много искат те от тебе,
Погледни ги,отвърни им ти!

Събужда се детето в мене,
игриво,палаво,с пръст в уста,
любопитството расте,съзнанието не дреме,
озарено от радост,светлина.

Събужда се мечтата в мене,
аз търся,искам и летя...
по пътя ми дори и пречка да застане,
аз нивга няма да се спра.

Събуждам се,отварям си очите,
погледнала към слънчевия ден,
ах,колко много са мечтите,
събудили се някъде в мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...