Съд
Не ме съди за тази обич, Господи! -
тя беше грях, но още в мен я нося
и хвърля към безсмъртието мостове
от чувства, уморени от въпроси.
Защо ми прати тази обич, Господи? –
наказваш ли ме или ме изпитваш...
Аз исках да сме с нея двама, просто е -
в небето като птиците да литнем.
Какво си скрил във тази обич, Господи? –
за нея да умирам в сън изгарящ,
написал си го нейде горе, Господи,
от поглед само - в мен живот да пали.
Вземи ми всичко, и душата, Господи! –
на кръста ти завинаги се вричам,
а после и на дяволите гост да съм -
дари ми още миг да я обичам...
© Михаил Цветански All rights reserved.
мигът Поздрав,Оги
