ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
Sep 1, 2013, 4:38 PM

Съд 

  Poetry » Love
599 0 4


Не ме съди за тази обич, Господи! -
тя беше грях, но още в мен я нося
и хвърля към безсмъртието мостове
от чувства, уморени от въпроси.

Защо ми прати тази обич, Господи? –
наказваш ли ме или ме изпитваш...
Аз исках да сме с нея двама, просто е -
в небето като птиците да литнем.

Какво си скрил във тази обич, Господи? –
за нея да умирам в сън изгарящ,
написал си го нейде горе, Господи,
от поглед само - в мен живот да пали.

Вземи ми всичко, и душата, Господи! –
на кръста ти завинаги се вричам,
а после и на дяволите гост да съм -
дари ми още миг да я обичам...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??